Смяна на спомени
със замъглени стъкла,
сграда, пропита
от болка, тъга...
.
Чакаща някой с огромни машини
просто да мине... просто да мине...
.
Сграда, съхранила
във всяка частица
спомен от време прекрасно и ясно.
Сграда, оставила
във всяка прашинка
време чудесно, просто чудесно!
.
Руши се... а с нея рушат се мечтите,
със нея руши се привидно спокойствие,
спомени падат, падат стените й,
изчезва завинаги нещо със стойност.
.
Подминават я хора, тихо говорят.
Машините, знае се, утре са тук.
Вратите на сградата ще се затворят,
стените ще паднат със тътенов звук.
.
Ще бъдат погребани спомени стари,
готови ще сме за ново начало.
Но мисъл ужасна умът ще попари,
дорасли не сме за промяна изцяло.
.
Мъглата ще търсим,
погребвайки сигурност.
С лъжа ще сменим
старата искреност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светозар Петров Todos los derechos reservados
Обичам стари сгради пропити със спомени и болкааааааааа