Swetyl (Светозар Петров)
31 5
22 feb 2008, 15:29

Смяна на спомени 

  Poesía » Otra
891 0 7
Сграда с прозорци
със замъглени стъкла,
сграда, пропита
от болка, тъга...
.
Чакаща някой с огромни машини
просто да мине... просто да мине...
.
Сграда, съхранила
във всяка частица
спомен от време прекрасно и ясно.
Сграда, оставила
във всяка прашинка
време чудесно, просто чудесно!
.
Руши се... а с нея рушат се мечтите,
със нея руши се привидно спокойствие,
спомени падат, падат стените й,
изчезва завинаги нещо със стойност.
.
Подминават я хора, тихо говорят.
Машините, знае се, утре са тук.
Вратите на сградата ще се затворят,
стените ще паднат със тътенов звук.
.
Ще бъдат погребани спомени стари,
готови ще сме за ново начало.
Но мисъл ужасна умът ще попари,
дорасли не сме за промяна изцяло.
.
Мъглата ще търсим,
погребвайки сигурност.
С лъжа ще сменим
старата искреност.

© Светозар Петров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Времето безмилостно руши всичко... сгради, хора, мечти...

  • О, колко познато...
  • Супер си ! Обичам стари сгради пропити със спомени и болкааааааааа
  • Много интересен стих,прекрасен!хареса ми!Поздрав!
  • Светозар, браво, друже!/ че се изясним дали мога така да се обръщам/ Отключваш и въображението ми.
  • Невероятен стих!!!
    Поздрав!
  • Прекрасен финал!Браво!
Propuestas
: ??:??