Смърт
Оставям миналото зад гърба
и скачам в бездната с тъга...
Дано тялото ми разчленено
от теб да бъде посетено!
Дано в сълзи се удавиш
в опити за мене да забравиш!
И когато прегърнатите ни тела
бъдат погребани в пръстта,
най-сетне заедно ще бъдем,
заровени в черната земя!
И в траурния ден, в пороя,
ковчегът ти ще е до моя.
За тебе сълзи ще се леят,
но за мен не вярвам да милеят...
за мен сълза само ти би проляла,
ако не беше в рая отлетяла...
Но от ада ще те гледам аз
и ще крещя сред пламъци...
ала без глас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Павозова Все права защищены
