Aug 25, 2006, 10:27 AM

Смърт

  Poetry
1K 0 4

Оставям миналото зад гърба
и скачам в бездната с тъга...
Дано тялото ми разчленено
от теб да бъде посетено!
Дано в сълзи се удавиш
в опити за мене да забравиш!
И когато прегърнатите ни тела
бъдат погребани в пръстта,
най-сетне заедно ще бъдем,
заровени в черната земя!
И в траурния ден, в пороя,
ковчегът ти ще е до моя.
За тебе сълзи ще се леят,
но за мен не вярвам да милеят...
за мен сълза само ти би проляла,
ако не беше в рая отлетяла...
Но от ада ще те гледам аз
и ще крещя сред пламъци...
ала без глас...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...