Рая (Рая Любенова)
15 13
30 мар. 2007 г., 12:10

Смърт 

  Поэзия
1077 0 8

Горя на бяла клада, извисена,
самотна, със погребани мечти.
Отлъчена от всички, омърсена
издъхвам обгорена от лъжи.

Прощавам се със синята безкрайност
като й поверявам моят дух;
със слънцето и златната сияйност,
сменили тялото ми с огнен пух.

Завинаги сбогувам се с земята,
превърнала ме в истинска жена.
Целувка нежна пращам на луната,
която с мен споделяше жлъчта.

На скъпия ми вятър завещавам
оскъдния си смях и радостта;
на птиците сълзите си оставям,
надеждата - на сивата мъгла.

Горя на бяла клада, извисена
все тъй самотна, с мъртвите мечти.
Отлъчена от всички, омърсена,
погубена от хорските лъжи ...

© Рая Любенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много красиво макар и мрачно си описала картината....
  • От къде тези тежки думи Рая? Честно да ти кажа,но ако има човек който да се чуства наистина така както твойте думи,аз не разбирам как живее нормален живот. Но все пак браво за стихчето
  • Рая си е Рая... Отново - браво!
  • Наистина прекрасен стих!Жалко че струи толкова болка от него!Поздрав!
  • Докосващ стих...прекрасно написан!
    Поздравявам те!
  • Не се поддавай на отчаянието, Рая!!! Стихът ти е много хубав!!!
    Поздрави!!!
  • Не им отделяй чак такова внимание на клюките, Рая! Виж аз как съм го сторил в "Отговор през рамо".
  • Прекрасно е,но защо е това отчаяние мила Рая?
    Усмихни се!Всичко ще бъде наред!
Предложения
: ??:??