Смърт
Горя на бяла клада, извисена,
самотна, със погребани мечти.
Отлъчена от всички, омърсена
издъхвам обгорена от лъжи.
Прощавам се със синята безкрайност
като й поверявам моят дух;
със слънцето и златната сияйност,
сменили тялото ми с огнен пух.
Завинаги сбогувам се с земята,
превърнала ме в истинска жена.
Целувка нежна пращам на луната,
която с мен споделяше жлъчта.
На скъпия ми вятър завещавам
оскъдния си смях и радостта;
на птиците сълзите си оставям,
надеждата - на сивата мъгла.
Горя на бяла клада, извисена
все тъй самотна, с мъртвите мечти.
Отлъчена от всички, омърсена,
погубена от хорските лъжи ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рая Любенова Все права защищены
