manka
22 44
30 окт. 2007 г., 20:54

Смърт 

  Поэзия
731 0 4
Навън е мрачно и студено време.
Такова е и в нейното сърце.
Животът и е сяка бреме,
поседнало на нечии колене.

Потъва мракът в сините очи.
И погледът и е вовеки празен.
Гласът и като песен вече не звучи,
а ликът и в сърцата ни запазен.

Душата е покрита в черно.
И не ще сърцето вече да тупти.
... Положен бе трупът в ковчега.
И изпратен с ангелите да лети.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво това твое стихотворение ни кара да се замислим за смисъла на живота и на това какво следва след него.
  • Прекрсно!!!
  • Направо тръпки ме побиха.Браво за силата на тези думи!
  • Тялото загубва очарованието си без душата,която не може да умира-защото има в себе си Божественост!
Предложения
: ??:??