30 окт. 2007 г., 20:54

Смърт

1K 0 4
Навън е мрачно и студено време.
Такова е и в нейното сърце.
Животът и е сяка бреме,
поседнало на нечии колене.

Потъва мракът в сините очи.
И погледът и е вовеки празен.
Гласът и като песен вече не звучи,
а ликът и в сърцата ни запазен.

Душата е покрита в черно.
И не ще сърцето вече да тупти.
... Положен бе трупът в ковчега.
И изпратен с ангелите да лети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво това твое стихотворение ни кара да се замислим за смисъла на живота и на това какво следва след него.
  • Прекрсно!!!
  • Направо тръпки ме побиха.Браво за силата на тези думи!
  • Тялото загубва очарованието си без душата,която не може да умира-защото има в себе си Божественост!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...