Смърт
Навън е мрачно и студено време.
Такова е и в нейното сърце.
Животът и е сяка бреме,
поседнало на нечии колене.
Потъва мракът в сините очи.
И погледът и е вовеки празен.
Гласът и като песен вече не звучи,
а ликът и в сърцата ни запазен.
Душата е покрита в черно.
И не ще сърцето вече да тупти.
... Положен бе трупът в ковчега.
И изпратен с ангелите да лети.
Такова е и в нейното сърце.
Животът и е сяка бреме,
поседнало на нечии колене.
Потъва мракът в сините очи.
И погледът и е вовеки празен.
Гласът и като песен вече не звучи,
а ликът и в сърцата ни запазен.
Душата е покрита в черно.
И не ще сърцето вече да тупти.
... Положен бе трупът в ковчега.
И изпратен с ангелите да лети.
