Смърт
Бавно умирам,
много бавно...
Нищо не разбирам,
толкова е непонятно...
Всичко изстива,
потъва, изчезва...
Нищо не остава -
само бездна...
Навсякъде е тъмно
в празната стая.
Толкова е тъжно
и с душата така стана...
Спирам на дишам,
това е краят...
Спирам да обичам,
а така желая...
Това е всичко -
друго няма...
Не искам нищо -
само да зная,
че ще бъда щастлива...
Кремена Кънчева Кънчева 18г.
05.04.2006год.
© Д-р Кремена Кънчева Все права защищены