Apr 13, 2007, 8:38 PM

Смърт

  Poetry
1.1K 0 3

Смърт



Бавно умирам,

много бавно...

Нищо не разбирам,

толкова е непонятно...

Всичко изстива,

потъва, изчезва...

Нищо не остава -

само бездна...

Навсякъде е тъмно

в празната стая.

Толкова е тъжно

и с душата така стана...

Спирам на дишам,

това е краят...

Спирам да обичам,

а така желая...

Това е всичко -

друго няма...

Не искам нищо -

само да зная,

че ще бъда щастлива...


Кремена Кънчева Кънчева 18г.

05.04.2006год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Д-р Кремена Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...