Смъртни
1.6K
2
9
Остава ни... просто да чакаме.
Търпение – зла добродетел.
Като воденичните камъни –
затъваме до коленете.
Висим на парцали по тръните –
смалил се е пътят в пътека.
И всеки е жалък и мъничък,
и всеки е вълк...за всеки.
С молитвата "Да доживея..."
(до утре, до петък, до края),
душа и на камък вирее.
Но знае, че нищо не знае.
Изсмя се лукаво Вселената,
към Извора бутна ни с пръсти,
подхвърли ни три измерения –
нагоре, надолу и... Кръста.
И огън да стъкнем от кръстове
(по-ясно да видим Началото),
пак никой не вижда в отвъдното.
И смъртни сме... Духом и тялом.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
