СМЪРТТА
Дъхът и ме докосва и изгаря
като лятната слана цветята в мен попаря.
Погледът и строг усещам,
но очите и не виждам в сянката зловеща.
Силният и зов ме кара да изтръпвам цяла,
трепереща във дяволска отмала.
Приближава се във черното си одеяние
и има странно мрачно обаяние.
Гласът и е нежен и непоколебим
като на най-верният любим.
И чувам я да шепне тихо, властно: ...