Adelinka (Ааа)
101 395
6 июн. 2006 г., 21:11

Смъртта 

  Поэзия
777 0 6

Тихо бродя във нощта,
и съм толкова сама...
От далече идва тя,
тъмната сянка на смъртта.
Болката гори,
дори сърцето се топи.
Огнен пламък ме връхлита,
звук на птици вече не долита.
Стоя пред една врата,
дърпам черната брава.
Изход ли е това?
Или може би е път към ада?
Сянката ме доближи,
бягам,бягам... ще ме сграбчи.
Бутам онази врата,
искам да изляза, да избягам от смъртта.
А тя ме хвана...
сега,
давя се в кръвта...
Умирам, нямам вече и душа...

 

© Ааа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Жестоко е.Много радва!
  • Хаха,я виж тиии,този коментар не бях го видяла! Део,благодаря ти!
  • якооо..6)
  • Мерси много за хубавите думи и пожеланието!
  • Внимавай,мила,коя врата отваряш.Ние никога не знаем какво има зад нея.Пожелавам ти зад твоята врата да се крие светлината на утрешния ден!Поздрави!
Предложения
: ??:??