Тихо бродя във нощта,
и съм толкова сама...
От далече идва тя,
тъмната сянка на смъртта.
Болката гори,
дори сърцето се топи.
Огнен пламък ме връхлита,
звук на птици вече не долита.
Стоя пред една врата,
дърпам черната брава.
Изход ли е това?
Или може би е път към ада?
Сянката ме доближи,
бягам,бягам... ще ме сграбчи.
Бутам онази врата,
искам да изляза, да избягам от смъртта.
А тя ме хвана...
сега,
давя се в кръвта...
Умирам, нямам вече и душа...
© Ааа All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!