14 авг. 2007 г., 10:09

Смъртта!

784 0 14
На прага на живота,
в разгара на младостта,
за пореден път се сблъсквам
с гостенката нежелана - смъртта.

Толкова нищожна съм пред нея.
Простосмъртна съм, не искам да съм вечна.
Но толкова близки тя ми отне,
че нямам сили и баба ми да отведе.

Тя не предупреждава,
а и да каже: "Идвам", е в последният момент.
Когато вече надежда няма
и когато вече всичко е болка!!!

Смъртта е непредсказуема, но идва.
Тя е бездна за тялото и всемир за душата,
но върна ли се някой, да разкаже
какво е и как е сега в отвъдното?!

Не! Нали? Не е!
Затова толкова много ме е страх...
Затова, Боже, моля те,
ако няма връщане назад...

Не знам... Дано да има!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много за коментара,миличка!
    Прегръщам те!
  • Миличка смърта е неизбежна,но смърта на плъта.Душата е вечна!Споменът също!Поздрави!!!
  • Тя все още е жива,но мига е близо,много близо...
    Докторката не каза нищо хубаво,а напротив,плашещо и стряскащо!!!
    Благодаря ви за коментарите!
    Обичам ви!
  • Прегръщам те,Гале,баба ти е на хубаво място,сигурна съм-ти знаеш колко е силна душата,нали?Тя е нетленна.
  • Смъртта е целувката на вечността
    най-страстната и най-незнайната...
    Едва тогава ние разбираме живота
    във този малък миг в Мига...
    Смъртта е целувката на вечността...
    Поздрав за красиво-тъжния стих Гале...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...