14 ago 2007, 10:09

Смъртта!

  Poesía
781 0 14
На прага на живота,
в разгара на младостта,
за пореден път се сблъсквам
с гостенката нежелана - смъртта.

Толкова нищожна съм пред нея.
Простосмъртна съм, не искам да съм вечна.
Но толкова близки тя ми отне,
че нямам сили и баба ми да отведе.

Тя не предупреждава,
а и да каже: "Идвам", е в последният момент.
Когато вече надежда няма
и когато вече всичко е болка!!!

Смъртта е непредсказуема, но идва.
Тя е бездна за тялото и всемир за душата,
но върна ли се някой, да разкаже
какво е и как е сега в отвъдното?!

Не! Нали? Не е!
Затова толкова много ме е страх...
Затова, Боже, моля те,
ако няма връщане назад...

Не знам... Дано да има!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много за коментара,миличка!
    Прегръщам те!
  • Миличка смърта е неизбежна,но смърта на плъта.Душата е вечна!Споменът също!Поздрави!!!
  • Тя все още е жива,но мига е близо,много близо...
    Докторката не каза нищо хубаво,а напротив,плашещо и стряскащо!!!
    Благодаря ви за коментарите!
    Обичам ви!
  • Прегръщам те,Гале,баба ти е на хубаво място,сигурна съм-ти знаеш колко е силна душата,нали?Тя е нетленна.
  • Смъртта е целувката на вечността
    най-страстната и най-незнайната...
    Едва тогава ние разбираме живота
    във този малък миг в Мига...
    Смъртта е целувката на вечността...
    Поздрав за красиво-тъжния стих Гале...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...