Смъртта!
На прага на живота,
в разгара на младостта,
за пореден път се сблъсквам
с гостенката нежелана - смъртта.
Толкова нищожна съм пред нея.
Простосмъртна съм, не искам да съм вечна.
Но толкова близки тя ми отне,
че нямам сили и баба ми да отведе.
Тя не предупреждава,
а и да каже: "Идвам", е в последният момент.
Когато вече надежда няма
и когато вече всичко е болка!!!
Смъртта е непредсказуема, но идва.
Тя е бездна за тялото и всемир за душата,
но върна ли се някой, да разкаже
какво е и как е сега в отвъдното?!
Не! Нали? Не е!
Затова толкова много ме е страх...
Затова, Боже, моля те,
ако няма връщане назад...
Не знам... Дано да има!!!
в разгара на младостта,
за пореден път се сблъсквам
с гостенката нежелана - смъртта.
Толкова нищожна съм пред нея.
Простосмъртна съм, не искам да съм вечна.
Но толкова близки тя ми отне,
че нямам сили и баба ми да отведе.
Тя не предупреждава,
а и да каже: "Идвам", е в последният момент.
Когато вече надежда няма
и когато вече всичко е болка!!!
Смъртта е непредсказуема, но идва.
Тя е бездна за тялото и всемир за душата,
но върна ли се някой, да разкаже
какво е и как е сега в отвъдното?!
Не! Нали? Не е!
Затова толкова много ме е страх...
Затова, Боже, моля те,
ако няма връщане назад...
Не знам... Дано да има!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
