5 апр. 2010 г., 00:23

Смъртта била е ново начало (Из "Животът, какъвто е")

783 0 1

 

Казват, Смъртта била ново начало,

защото Бог е приятел с Дявола.

Не враждуват двамата, ала хора разделят

и душата човешка помежду си поделят.

Тъй превръща се Бог в наш изкусител,

а откриваме в Дявола верен спасител.

 

Ерик заради клетви изгубил душа

и орис получил най-странната на света -

безсмъртен живот по морета да скита,

а кораба негов вълни да премитат.

Анатема или не –

няма смисъл да спорим,

на негово място

и аз бих го сторил.

 

Принцът стои все така тъжен,

малък на ръст, ала с голяма душа.

Бе видял розата стъпкана,

а по листата ù сълзи от роса.

 

Останали без своето сърце,

дърветата умират прави,

без да знаят, че от векове

смъртта им е ново начало.

 

Вятър разхожда мръсни бутилки

под слепи прозорци с мръсни стъкла.

Отдавна зад тях не се чува: - Мила,

обичам те! При мен ти ела.

 

Страстно танго сред ухание на жена,

без да вижда, Пачино танцува.

Нощем, със спомените за Нея,

в света някъде някой будува.

 

Денонощия сини пълзят мълчаливи,

думите бягат, а разумът си отива.

Напразно аз търся забрава

и искам спомен да заличавам.

 

Мълчаливо, думите пораждат

сред нас крещяща тишина.

Ранената птица, без вик и стон,

нас пита за сторената злина.

 

Смъртта е само ново начало,

защото Бог бил приятел с Дявола.

Боят се от нея, ала няма причина,

и среща с нея отбягват мнозина.

 

Казват, че гробът бил e студен.

Защо? Земята е майчински топла,

тя създава живота свещен,

олтар е за надежда и вопли.

 

Ражда от звуци Смъртта тишина

и превръща в мрак светлина.

Дъгата променя в огнена клада –

понякога и това е награда.

 

Нощ прегърна нежно деня,

родиха се забързани сенки,

в градинката улично псе

се взираше в лунните бемки.

 

Смъртта била е ново начало...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анатема или не –
    няма смисъл да спорим...
    страхувам се да кажа, че си прав!!!
    Харесах!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...