5.04.2010 г., 0:23

Смъртта била е ново начало (Из "Животът, какъвто е")

780 0 1

 

Казват, Смъртта била ново начало,

защото Бог е приятел с Дявола.

Не враждуват двамата, ала хора разделят

и душата човешка помежду си поделят.

Тъй превръща се Бог в наш изкусител,

а откриваме в Дявола верен спасител.

 

Ерик заради клетви изгубил душа

и орис получил най-странната на света -

безсмъртен живот по морета да скита,

а кораба негов вълни да премитат.

Анатема или не –

няма смисъл да спорим,

на негово място

и аз бих го сторил.

 

Принцът стои все така тъжен,

малък на ръст, ала с голяма душа.

Бе видял розата стъпкана,

а по листата ù сълзи от роса.

 

Останали без своето сърце,

дърветата умират прави,

без да знаят, че от векове

смъртта им е ново начало.

 

Вятър разхожда мръсни бутилки

под слепи прозорци с мръсни стъкла.

Отдавна зад тях не се чува: - Мила,

обичам те! При мен ти ела.

 

Страстно танго сред ухание на жена,

без да вижда, Пачино танцува.

Нощем, със спомените за Нея,

в света някъде някой будува.

 

Денонощия сини пълзят мълчаливи,

думите бягат, а разумът си отива.

Напразно аз търся забрава

и искам спомен да заличавам.

 

Мълчаливо, думите пораждат

сред нас крещяща тишина.

Ранената птица, без вик и стон,

нас пита за сторената злина.

 

Смъртта е само ново начало,

защото Бог бил приятел с Дявола.

Боят се от нея, ала няма причина,

и среща с нея отбягват мнозина.

 

Казват, че гробът бил e студен.

Защо? Земята е майчински топла,

тя създава живота свещен,

олтар е за надежда и вопли.

 

Ражда от звуци Смъртта тишина

и превръща в мрак светлина.

Дъгата променя в огнена клада –

понякога и това е награда.

 

Нощ прегърна нежно деня,

родиха се забързани сенки,

в градинката улично псе

се взираше в лунните бемки.

 

Смъртта била е ново начало...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анатема или не –
    няма смисъл да спорим...
    страхувам се да кажа, че си прав!!!
    Харесах!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...