Казват, Смъртта била ново начало,
защото Бог е приятел с Дявола.
Не враждуват двамата, ала хора разделят
и душата човешка помежду си поделят.
Тъй превръща се Бог в наш изкусител,
а откриваме в Дявола верен спасител.
Ерик заради клетви изгубил душа
и орис получил най-странната на света -
безсмъртен живот по морета да скита,
а кораба негов вълни да премитат.
Анатема или не –
няма смисъл да спорим,
на негово място
и аз бих го сторил.
Принцът стои все така тъжен,
малък на ръст, ала с голяма душа.
Бе видял розата стъпкана,
а по листата ù сълзи от роса.
Останали без своето сърце,
дърветата умират прави,
без да знаят, че от векове
смъртта им е ново начало.
Вятър разхожда мръсни бутилки
под слепи прозорци с мръсни стъкла.
Отдавна зад тях не се чува: - Мила,
обичам те! При мен ти ела.
Страстно танго сред ухание на жена,
без да вижда, Пачино танцува.
Нощем, със спомените за Нея,
в света някъде някой будува.
Денонощия сини пълзят мълчаливи,
думите бягат, а разумът си отива.
Напразно аз търся забрава
и искам спомен да заличавам.
Мълчаливо, думите пораждат
сред нас крещяща тишина.
Ранената птица, без вик и стон,
нас пита за сторената злина.
Смъртта е само ново начало,
защото Бог бил приятел с Дявола.
Боят се от нея, ала няма причина,
и среща с нея отбягват мнозина.
Казват, че гробът бил e студен.
Защо? Земята е майчински топла,
тя създава живота свещен,
олтар е за надежда и вопли.
Ражда от звуци Смъртта тишина
и превръща в мрак светлина.
Дъгата променя в огнена клада –
понякога и това е награда.
Нощ прегърна нежно деня,
родиха се забързани сенки,
в градинката улично псе
се взираше в лунните бемки.
Смъртта била е ново начало...
© Вили Тодоров Всички права запазени
няма смисъл да спорим...
страхувам се да кажа, че си прав!!!
Харесах!