17 июл. 2012 г., 13:02

Смъртта на поета

566 0 3

Отрупан с цветя,

оплакан от поп,

изпраща го Тя

във пресния гроб.

 

И в целия ръст,

под синьо небе,

забиват му кръст,

а вярващ не бе.

 

И вятърът спря,

и птица не пей.

Така си умря:

със ямб и хорей.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви,приятели за прочита и оценката!Бъдете здрави!
    Привет от мен!
  • Колко бодър ритъм, някак напевно обикновен и прост, също като смъртта, която описва. Харесах!
  • Ох,ужасно е рано за това! Живей и пиши, Колич! Добре го правиш!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...