17 июл. 2012 г., 13:02

Смъртта на поета

568 0 3

Отрупан с цветя,

оплакан от поп,

изпраща го Тя

във пресния гроб.

 

И в целия ръст,

под синьо небе,

забиват му кръст,

а вярващ не бе.

 

И вятърът спря,

и птица не пей.

Така си умря:

със ямб и хорей.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви,приятели за прочита и оценката!Бъдете здрави!
    Привет от мен!
  • Колко бодър ритъм, някак напевно обикновен и прост, също като смъртта, която описва. Харесах!
  • Ох,ужасно е рано за това! Живей и пиши, Колич! Добре го правиш!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...