Смъртта на поета

Poesía » Civil

567 0 3

Отрупан с цветя,

оплакан от поп,

изпраща го Тя

във пресния гроб.

И в целия ръст,

под синьо небе,

забиват му кръст,

а вярващ не бе.

И вятърът спря,

и птица не пей.

Така си умря:

със ямб и хорей.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря Ви,приятели за прочита и оценката!Бъдете здрави!
Привет от мен!

2012-07-21T15:07:12+03:00
Blagonrava (Евгения Илиева)

Колко бодър ритъм, някак напевно обикновен и прост, също като смъртта, която описва. Харесах!

2012-07-17T15:09:53+03:00
kampanula (Татяна)

Ох,ужасно е рано за това! Живей и пиши, Колич! Добре го правиш!

2012-07-17T13:05:44+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0