Смъртта на поета

Poesía » Civil

563 0 3

Отрупан с цветя,

оплакан от поп,

изпраща го Тя

във пресния гроб.

И в целия ръст,

под синьо небе,

забиват му кръст,

а вярващ не бе.

И вятърът спря,

и птица не пей.

Така си умря:

със ямб и хорей.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря Ви,приятели за прочита и оценката!Бъдете здрави!
Привет от мен!

2012-07-21T15:07:12+03:00
Blagonrava (Евгения Илиева)

Колко бодър ритъм, някак напевно обикновен и прост, също като смъртта, която описва. Харесах!

2012-07-17T15:09:53+03:00
kampanula (Татяна)

Ох,ужасно е рано за това! Живей и пиши, Колич! Добре го правиш!

2012-07-17T13:05:44+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0