17.07.2012 г., 13:02

Смъртта на поета

564 0 3

Отрупан с цветя,

оплакан от поп,

изпраща го Тя

във пресния гроб.

 

И в целия ръст,

под синьо небе,

забиват му кръст,

а вярващ не бе.

 

И вятърът спря,

и птица не пей.

Така си умря:

със ямб и хорей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви,приятели за прочита и оценката!Бъдете здрави!
    Привет от мен!
  • Колко бодър ритъм, някак напевно обикновен и прост, също като смъртта, която описва. Харесах!
  • Ох,ужасно е рано за това! Живей и пиши, Колич! Добре го правиш!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...