Снежен човек

19 дек. 2010 г., 15:34

Поэзия

683 0 2

Снежен човек

Зимни рицарю с бял плащ и въглен очи,

с ледно сърце и с ръце снежнобели,

непокварен от кал и лъжи, от безразличие,

винаги предан и влюбен, винаги верен.

Твоята Дама не е образ желан,

не е и снежна кралица студена,

като Дон Кихот имаш вяра и блян,

които „топлите” хора не можем да ти отнемем.

Чак ме е срам, че носим червено сърце,

безадресно самотно, изстиващо в грижи;

да си взема от твоята вярност, само зрънце,

да се опитам да бъда бяло щастлива?

Любими, да влезем в приказката на рицаря?

Ти да ме водиш с очите си въглени,

аз да те следвам снежнобяла кралица?!

Верни и влюбени до другата зима много години.

velikataniki (Николина Милева)

2011-01-15T21:51:33+02:00

офффффффффффф пълен кошмар
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2010-12-19T16:19:16+02:00

"Чак ме е срам, че нося червено сърце,
безадресно самотно, изстиващо в грижи;"

Поздрав!