Снежен човек
Снежен човек
Зимни рицарю с бял плащ и въглен очи,
с ледно сърце и с ръце снежнобели,
непокварен от кал и лъжи, от безразличие,
винаги предан и влюбен, винаги верен.
Твоята Дама не е образ желан,
не е и снежна кралица студена,
като Дон Кихот имаш вяра и блян,
които „топлите” хора не можем да ти отнемем.
Чак ме е срам, че носим червено сърце,
безадресно самотно, изстиващо в грижи;
да си взема от твоята вярност, само зрънце,
да се опитам да бъда бяло щастлива?
Любими, да влезем в приказката на рицаря?
Ти да ме водиш с очите си въглени,
аз да те следвам снежнобяла кралица?!
Верни и влюбени до другата зима много години.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
