Dec 19, 2010, 3:34 PM

Снежен човек

  Poetry
874 0 2

Снежен човек

 

Зимни рицарю с бял плащ и въглен очи,

с ледно сърце и с ръце снежнобели,

непокварен от кал и лъжи, от безразличие,

винаги предан и влюбен, винаги верен.

 

Твоята Дама не е образ желан,

не е и снежна кралица студена,

като Дон Кихот имаш вяра и блян,

които „топлите” хора не можем да ти отнемем.

 

Чак ме е срам, че носим червено сърце,

безадресно самотно, изстиващо в грижи;

да си взема от твоята вярност, само зрънце,

да се опитам да бъда бяло щастлива?

 

Любими, да влезем в приказката на рицаря?

Ти да ме водиш с очите си въглени,

аз да те следвам снежнобяла кралица?!

Верни и влюбени до другата зима много години.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...