1 февр. 2012 г., 10:14

Снежна обич 

  Поэзия » Любовная
1264 0 13

Навън вали. И снежна белота

пречиства всички болки и тревоги.

Не ме вини, че пак към теб вървя,

дори в снега пристъпвам босонога…

 

А хиляди снежинки, бял воал,

премрежват нежно моите зеници.

Дори светът притихва побелял.

Навярно днес в съня му има птици,

 

и слънце с водопади от цветя,

и лудост, към морето устремена…

В очите ми танцува любовта,

какво, че вън е ледено студено…

 

Студът рисува приказни цветя

и с рой снежинки тишината срича.

А моите мечти към теб летят -

една номадка снежно те обича.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??