Снежна обич
Навън вали. И снежна белота
пречиства всички болки и тревоги.
Не ме вини, че пак към теб вървя,
дори в снега пристъпвам босонога…
А хиляди снежинки, бял воал,
премрежват нежно моите зеници.
Дори светът притихва побелял.
Навярно днес в съня му има птици,
и слънце с водопади от цветя,
и лудост, към морето устремена…
В очите ми танцува любовта,
какво, че вън е ледено студено…
Студът рисува приказни цветя
и с рой снежинки тишината срича.
А моите мечти към теб летят -
една номадка снежно те обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
