Feb 1, 2012, 10:14 AM

Снежна обич 

  Poetry » Love
1265 0 13

Навън вали. И снежна белота

пречиства всички болки и тревоги.

Не ме вини, че пак към теб вървя,

дори в снега пристъпвам босонога…

 

А хиляди снежинки, бял воал,

премрежват нежно моите зеници.

Дори светът притихва побелял.

Навярно днес в съня му има птици,

 

и слънце с водопади от цветя,

и лудост, към морето устремена…

В очите ми танцува любовта,

какво, че вън е ледено студено…

 

Студът рисува приказни цветя

и с рой снежинки тишината срича.

А моите мечти към теб летят -

една номадка снежно те обича.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??