1.02.2012 г., 10:14 ч.

Снежна обич 

  Поезия » Любовна
1262 0 13

Навън вали. И снежна белота

пречиства всички болки и тревоги.

Не ме вини, че пак към теб вървя,

дори в снега пристъпвам босонога…

 

А хиляди снежинки, бял воал,

премрежват нежно моите зеници.

Дори светът притихва побелял.

Навярно днес в съня му има птици,

 

и слънце с водопади от цветя,

и лудост, към морето устремена…

В очите ми танцува любовта,

какво, че вън е ледено студено…

 

Студът рисува приказни цветя

и с рой снежинки тишината срича.

А моите мечти към теб летят -

една номадка снежно те обича.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??