22 нояб. 2006 г., 20:52

Снежни мисли 

  Поэзия
994 0 2

 

СНЕЖНИ  МИСЛИ

 

 

Покрива сняг спокойно пак земята

и върху кал, боклук, нечистота,

той леден, чист, сребрист покров намята,

заменящ черна пръст със красота.

 

Снежинки неподправени въртят се

и кацайки на мойте колене,

в кристалчета се свиват и топят се-

тела и форми губят бързо те.

 

Нагоре вдигам аз горещо чело-

обсипан съм от нежен водопад

във ручейче през бръчките поело,

отиват си дарявайки ми хлад.

 

И нека истината да покрива

като гримът – подпухнали очи,

нещата мръсни тайно да прикрива

наложил викът даже да мълчи!

 

 

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??