Снежни мисли

22 nov 2006, 20:52

Poesía

995 0 2

СНЕЖНИ МИСЛИ

Покрива сняг спокойно пак земята

и върху кал, боклук, нечистота,

той леден, чист, сребрист покров намята,

заменящ черна пръст със красота.

Снежинки неподправени въртят се

и кацайки на мойте колене,

в кристалчета се свиват и топят се-

тела и форми губят бързо те.

Нагоре вдигам аз горещо чело-

обсипан съм от нежен водопад

във ручейче през бръчките поело,

отиват си дарявайки ми хлад.

И нека истината да покрива

като гримът – подпухнали очи,

нещата мръсни тайно да прикрива

наложил викът даже да мълчи!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

изречена (Мая Попова)

2006-11-23T10:14:04+02:00

чудесно описание, хубав стих!
kity (Людмила Нилсън)

2006-11-22T20:57:11+02:00

Хубава картина си сътворил с думи! Поздрави