Снежни мисли
СНЕЖНИ МИСЛИ
Покрива сняг спокойно пак земята
и върху кал, боклук, нечистота,
той леден, чист, сребрист покров намята,
заменящ черна пръст със красота.
Снежинки неподправени въртят се
и кацайки на мойте колене,
в кристалчета се свиват и топят се-
тела и форми губят бързо те.
Нагоре вдигам аз горещо чело-
обсипан съм от нежен водопад
във ручейче през бръчките поело,
отиват си дарявайки ми хлад.
И нека истината да покрива
като гримът – подпухнали очи,
нещата мръсни тайно да прикрива
наложил викът даже да мълчи!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
