17 окт. 2007 г., 14:16

Снежно цвете

1.3K 0 3
 

Снежно цвете

 

 

Може би животът с мен се подигра.

Може би съдбата ми така избра

че снежно цвете в мене разцъфтя!?

Душата ми в камък превърна,

сърцето ми в лед скова...!

Превърна се усмивката ми мила

във снежинка ледено красива.

Погледът ми син, красив

стана като лед - празен, сив.

И чувствата ми силни

спряха в миг да съществуват.

Омразата ме беше обладала

и сърцето в студ сковала.

Цвете снежно станах

и завинаги така останах...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...