Снежно цвете
Може би животът с мен се подигра.
Може би съдбата ми така избра
че снежно цвете в мене разцъфтя!?
Душата ми в камък превърна,
сърцето ми в лед скова...!
Превърна се усмивката ми мила
във снежинка ледено красива.
Погледът ми син, красив
стана като лед - празен, сив.
И чувствата ми силни
спряха в миг да съществуват.
Омразата ме беше обладала
и сърцето в студ сковала.
Цвете снежно станах
и завинаги така останах...!
© Веселина Христова Всички права запазени