17.10.2007 г., 14:16

Снежно цвете

1.3K 0 3
 

Снежно цвете

 

 

Може би животът с мен се подигра.

Може би съдбата ми така избра

че снежно цвете в мене разцъфтя!?

Душата ми в камък превърна,

сърцето ми в лед скова...!

Превърна се усмивката ми мила

във снежинка ледено красива.

Погледът ми син, красив

стана като лед - празен, сив.

И чувствата ми силни

спряха в миг да съществуват.

Омразата ме беше обладала

и сърцето в студ сковала.

Цвете снежно станах

и завинаги така останах...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...