Сняг
Сняг
Събудих се, погледнах навън,
прекрасна гледка, валеше сняг, сякаш в сън.
Красива, бяла картина една,
рисуваше снега навън сега.
друга една картина, нарисувана от скреж,
да се превърне студът в топлина – един стремеж!
Дърветата с нова премяна,
земята с бял килим застлана.
Подскачат чуруликат наоколо врабчета,
а зад мен подскачат две братлета.
Ура! Снегът дойде, ще има голяма игра,
грабвайте шейните и на пързалката.
Там ще играят с приятели добри,
ще се замерват, ще направят човек от сняг дори.
Загледах снега и замечтах се веднага.
Аз и любимата жена – в хижа, в гора.
Топла хижа, вино и аромат на цветя,
наздравица с усмивка и целувка една.
В една снежна приказка приказка за Любовта.
Погледнах навън. Погледнах снега.
Там играеха вече. Мойте синове, моите деца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
!