Сняг
Сняг
Събудих се, погледнах навън,
прекрасна гледка, валеше сняг, сякаш в сън.
Красива, бяла картина една,
рисуваше снега навън сега.
друга една картина, нарисувана от скреж,
да се превърне студът в топлина – един стремеж!
Дърветата с нова премяна,
земята с бял килим застлана.
Подскачат чуруликат наоколо врабчета,
а зад мен подскачат две братлета.
Ура! Снегът дойде, ще има голяма игра,
грабвайте шейните и на пързалката.
Там ще играят с приятели добри,
ще се замерват, ще направят човек от сняг дори.
Загледах снега и замечтах се веднага.
Аз и любимата жена – в хижа, в гора.
Топла хижа, вино и аромат на цветя,
наздравица с усмивка и целувка една.
В една снежна приказка приказка за Любовта.
Погледнах навън. Погледнах снега.
Там играеха вече. Мойте синове, моите деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
!