30 nov 2016, 12:19

Сняг 

  Poesía » Filosófica
617 1 2

  Сняг

 

Събудих се, погледнах навън,

прекрасна гледка, валеше сняг, сякаш в сън. 

Красива, бяла картина една, 

рисуваше снега навън сега.

друга една картина, нарисувана от скреж, 

да се превърне студът в топлина – един стремеж! 

 

Дърветата с нова премяна, 

земята с бял килим застлана. 

Подскачат чуруликат наоколо врабчета, 

а зад мен подскачат две братлета. 

Ура! Снегът дойде, ще има голяма игра, 

грабвайте шейните и на пързалката. 

Там ще играят с приятели добри,

ще се замерват, ще направят човек от сняг дори. 

 

Загледах снега и замечтах се веднага. 

Аз и любимата жена – в хижа, в гора. 

Топла хижа, вино и аромат на цветя, 

наздравица с усмивка и целувка една. 

В една снежна приказка приказка за Любовта.

Погледнах навън. Погледнах снега. 

Там играеха вече. Мойте синове, моите деца. 

 

 

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??