valqka (Валентин Василев)
515 2124
2 дек. 2015 г., 16:16

Сняг закъснял 

  Поэзия
350 0 6

 

 

 

Пак закъсняваш, отново те няма,

искрящ скрежнико бял ...

Защо до мен ниско не падаш

да ме завиеш в паяжинен шал,

да усетя снежнопеперудена ласка

по бледите мои страни,

а ме оставяш зад пердето напразно

да чакам дали ще валиш?

Отнемаш ми уютните вечери,

в които се чувстваш несам,

а пъпките вън набъбват обречени

на твоя леден балсам ...

Знам, че все пак ще паднеш.

Но кога ли? Може би,

когато ми вече не трябваш

и завалят над мене звезди ...

Затуй сега до побеляване чакам

от върховете да слезеш - чист и красив,

тъй както се любов закъсняла дочаква -

вътре докато усещаш се жив ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Развълнува ме...
  • Красиво!!!
  • Ева, Мисана, Чо, Анастасия, благодаря за посещението, отзивите и оценките ви, приятели! Изпращам ви най-хубавите си чувства!
  • Поздравления и от мен, приятелю!
  • Отлично си предал копнежа по девствена чистота чрез образа на първия сняг, Вальо! Поздрав за стиха!
  • Страхотно сравнение - на финала...!!!
    "Отнемаш ми уютните вечери,
    в които се чувстваш не сам,
    а пъпките вън набъбват обречени
    на твоя леден балсам..."
Предложения
: ??:??