Dec 2, 2015, 4:16 PM

Сняг закъснял

  Poetry
531 0 6

 

 

 

Пак закъсняваш, отново те няма,

искрящ скрежнико бял ...

Защо до мен ниско не падаш

да ме завиеш в паяжинен шал,

да усетя снежнопеперудена ласка

по бледите мои страни,

а ме оставяш зад пердето напразно

да чакам дали ще валиш?

Отнемаш ми уютните вечери,

в които се чувстваш несам,

а пъпките вън набъбват обречени

на твоя леден балсам ...

Знам, че все пак ще паднеш.

Но кога ли? Може би,

когато ми вече не трябваш

и завалят над мене звезди ...

Затуй сега до побеляване чакам

от върховете да слезеш - чист и красив,

тъй както се любов закъсняла дочаква -

вътре докато усещаш се жив ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...