Пак закъсняваш, отново те няма,
искрящ скрежнико бял ...
Защо до мен ниско не падаш
да ме завиеш в паяжинен шал,
да усетя снежнопеперудена ласка
по бледите мои страни,
а ме оставяш зад пердето напразно
да чакам дали ще валиш?
Отнемаш ми уютните вечери,
в които се чувстваш несам,
а пъпките вън набъбват обречени
на твоя леден балсам ... ...