Dec 2, 2015, 4:16 PM

Сняг закъснял

  Poetry
532 0 6

 

 

 

Пак закъсняваш, отново те няма,

искрящ скрежнико бял ...

Защо до мен ниско не падаш

да ме завиеш в паяжинен шал,

да усетя снежнопеперудена ласка

по бледите мои страни,

а ме оставяш зад пердето напразно

да чакам дали ще валиш?

Отнемаш ми уютните вечери,

в които се чувстваш несам,

а пъпките вън набъбват обречени

на твоя леден балсам ...

Знам, че все пак ще паднеш.

Но кога ли? Може би,

когато ми вече не трябваш

и завалят над мене звезди ...

Затуй сега до побеляване чакам

от върховете да слезеш - чист и красив,

тъй както се любов закъсняла дочаква -

вътре докато усещаш се жив ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...