Сняг закъснял
Пак закъсняваш, отново те няма,
искрящ скрежнико бял ...
Защо до мен ниско не падаш
да ме завиеш в паяжинен шал,
да усетя снежнопеперудена ласка
по бледите мои страни,
а ме оставяш зад пердето напразно
да чакам дали ще валиш?
Отнемаш ми уютните вечери,
в които се чувстваш несам,
а пъпките вън набъбват обречени
на твоя леден балсам ...
Знам, че все пак ще паднеш.
Но кога ли? Може би,
когато ми вече не трябваш
и завалят над мене звезди ...
Затуй сега до побеляване чакам
от върховете да слезеш - чист и красив,
тъй както се любов закъсняла дочаква -
вътре докато усещаш се жив ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
