9 июн. 2007 г., 20:23

So Lonely...

1.2K 0 3


Ok, да кажем, че се обичахме...
"You belong to me and I belong to you"
С теб се чувствах като най-щастливия човек на света.
Без теб минутите бяха часове, а когато бе до мен, времето летеше...
Всяка нощ поглеждах луната и си мислех колко съм богата:
та аз имах най-голямото съкровище на света... имах ТЕБ...
Безумно влюбена, бях изгубила ума си по тебе...
                  ...
Да, но един ден ти каза: "НЕ"...
Не знам защо такава болка ти ми причини,
и с друга ме замени.
Още не мога да повярвам, че така ме изигра.
Това ли беше твойта цел -
 да плениш ти моето сърце и след това да кажеш твърдо "НЕ"?
Да, сега съм "So lonely".
Но знай: аз още те обичам безумно.
Ти беше първата ми обич и последната ще си останеш ТИ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катрин ИВАНОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...