9 jun 2007, 20:23

So Lonely...

  Poesía
1.2K 0 3


Ok, да кажем, че се обичахме...
"You belong to me and I belong to you"
С теб се чувствах като най-щастливия човек на света.
Без теб минутите бяха часове, а когато бе до мен, времето летеше...
Всяка нощ поглеждах луната и си мислех колко съм богата:
та аз имах най-голямото съкровище на света... имах ТЕБ...
Безумно влюбена, бях изгубила ума си по тебе...
                  ...
Да, но един ден ти каза: "НЕ"...
Не знам защо такава болка ти ми причини,
и с друга ме замени.
Още не мога да повярвам, че така ме изигра.
Това ли беше твойта цел -
 да плениш ти моето сърце и след това да кажеш твърдо "НЕ"?
Да, сега съм "So lonely".
Но знай: аз още те обичам безумно.
Ти беше първата ми обич и последната ще си останеш ТИ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катрин ИВАНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...