25 февр. 2014 г., 21:38  

Социален проблем 

  Поэзия » Гражданская
471 0 0
Навън гледам седнал беден човек инвалид.
На тротоара плаче този онеправдан индивид.
Напразно надява се на някаква милостиня.
Ние често забравяме за родината кат светиня,
какво остава за болни, бездомни и сакати.
А в парламента взимат комисионни депутати.
Българският политик какво е мизерия не знае,
затова мъката им не забелязва и за тях нехае!
Аз да ги оставя сами в неволята им не желая,
но не мога да им помогна и затова страдая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Все права защищены

Предложения
: ??:??