25.02.2014 г., 21:38 ч.  

Социален проблем 

  Поезия » Гражданска
431 0 0

Навън гледам седнал беден човек инвалид.

На тротоара плаче този онеправдан индивид.

Напразно надява се на някаква милостиня.

Ние често забравяме за родината кат светиня,

какво остава за болни, бездомни и сакати.

А в парламента взимат комисионни депутати.

Българският политик какво е мизерия не знае,

затова мъката им не забелязва и за тях нехае!

Аз да ги оставя сами в неволята им не желая,

но не мога да им помогна и затова страдая...

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??