25.02.2014 г., 21:38  

Социален проблем

567 0 0

Навън гледам седнал беден човек инвалид.

На тротоара плаче този онеправдан индивид.

Напразно надява се на някаква милостиня.

Ние често забравяме за родината кат светиня,

какво остава за болни, бездомни и сакати.

А в парламента взимат комисионни депутати.

Българският политик какво е мизерия не знае,

затова мъката им не забелязва и за тях нехае!

Аз да ги оставя сами в неволята им не желая,

но не мога да им помогна и затова страдая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...