Сол

28 июн. 2023 г., 11:54

Поэзия » Другая

337 0 2

~~~~~~~~
Морето се протяга като котка
и мърка във краката ми лениво,
На бриза, с мълчаливата походка,
тревогите ми тихичко измива...

И се смалявам в шепите му бавно,

на мидена черупка заприличвам...
И сякаш се е случило отдавна -
и сякаш пак съм мъничко момиче,

което със морето си играе...

Нагазвам във вълните му безстрашно -

морето всяка моя стъпка знае...
Но споменът е твърде безопасен.
Солта му във душата ми живее.

Здравей, море, дойдох да ме прегърнеш!
Сърцето ти е толкова голямо...
Соленото течение ме върна,

а аз ти нося урната на мама...

@2020 г. /на Марги/