Сол
~~~~~~~~
Морето се протяга като котка
и мърка във краката ми лениво,
На бриза, с мълчаливата походка,
тревогите ми тихичко измива...
И се смалявам в шепите му бавно,
на мидена черупка заприличвам...
И сякаш се е случило отдавна -
и сякаш пак съм мъничко момиче,
което със морето си играе...
Нагазвам във вълните му безстрашно -
морето всяка моя стъпка знае...
Но споменът е твърде безопасен.
Солта му във душата ми живее.
Здравей, море, дойдох да ме прегърнеш!
Сърцето ти е толкова голямо...
Соленото течение ме върна,
а аз ти нося урната на мама...
@2020 г. /на Марги/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
