nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
28.06.2023 г., 11:54 ч.

Сол 

  Поезия » Друга
336 0 2

~~~~~~~~
Морето се протяга като котка 
и мърка във краката ми лениво,
На бриза, с мълчаливата походка, 
тревогите ми тихичко измива...


И се смалявам в шепите му бавно,

на мидена черупка заприличвам...
И сякаш се е случило отдавна -
и сякаш пак съм мъничко момиче,

което със морето си играе...


Нагазвам във вълните му безстрашно -  

морето всяка моя стъпка знае...
Но споменът е твърде безопасен.
Солта му във душата ми живее.


Здравей, море, дойдох да ме прегърнеш!
Сърцето ти е толкова голямо...
Соленото течение ме върна,

а аз ти нося урната на мама...


@2020 г. /на Марги/

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??