MisteriaVechna (Misteria Vechna)
255 237
30 янв. 2019 г., 18:51

Сол 

  Поэзия
306 4 7

Избих кристално върху сушата

пресъхнала от гордостта си.

Стичах се през порите на кожата, 

горчах по злото на езика ти.

 

На очите ти лютях в сълзите, 

пропуснати случайно от неволя,

топих се и се връщах твърда,

не за да наказвам, а да съживя.

 

Солих кръвта ти, без да знаеш,

че няма ли ме, си невъзможен.

Обичаше да прекаляваш с мен

и неусетно с любовта ти, те отрових.

© Misteria Vechna Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??