Избих кристално върху сушата
пресъхнала от гордостта си.
Стичах се през порите на кожата,
горчах по злото на езика ти.
На очите ти лютях в сълзите,
пропуснати случайно от неволя,
топих се и се връщах твърда,
не за да наказвам, а да съживя.
Солих кръвта ти, без да знаеш,
че няма ли ме, си невъзможен.
Обичаше да прекаляваш с мен
и неусетно с любовта ти, те отрових.
© Misteria Vechna All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
