MisteriaVechna (Misteria Vechna)
250 237
Jan 30, 2019, 6:51 PM

Сол 

  Poetry
351 4 5

Избих кристално върху сушата

пресъхнала от гордостта си.

Стичах се през порите на кожата, 

горчах по злото на езика ти.

 

На очите ти лютях в сълзите, 

пропуснати случайно от неволя,

топих се и се връщах твърда,

не за да наказвам, а да съживя.

 

Солих кръвта ти, без да знаеш,

че няма ли ме, си невъзможен.

Обичаше да прекаляваш с мен

и неусетно с любовта ти, те отрових.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??