Избих кристално върху сушата
пресъхнала от гордостта си.
Стичах се през порите на кожата,
горчах по злото на езика ти.
На очите ти лютях в сълзите,
пропуснати случайно от неволя,
топих се и се връщах твърда,
не за да наказвам, а да съживя.
Солих кръвта ти, без да знаеш,
че няма ли ме, си невъзможен.
Обичаше да прекаляваш с мен
и неусетно с любовта ти, те отрових.
© Misteria Vechna All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
