Солница
СОЛНИЦА
Какво ли е? Не зная. Но белее.
Прилича ми на скулптура със лира.
Морето неразумно обич лее
към оня бряг. И сякаш ме разбира.
Че сол е любовта ми. Във солница
събирам по кристалче от вълната,
издъхнала в прибоя... С крясък птица
пропъжда есента. А в тишината
на залеза, помръкнал от обида,
пак утрото сънувам. В него ти си
измисленият лъч. И сетне в мида
остава мисълта – солена, чиста...
От този сън единствено сълзата
е изворна и истинска, и моя...
Да можеше да свърне към дланта ти,
да чезне там от чувството, от зноя...
Не можеш... А и аз не се разбирам.
Добра съм. Малко лоша, малко луда.
Разсипеш ли солта, не ще я сбирам
пред погледа на Светлия... Пред Юда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Стоянова Все права защищены
