Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
31.07.2013 г., 21:11 ч.  

Солница 

  Поезия
1173 0 14

                СОЛНИЦА

Какво ли е? Не зная. Но белее.
Прилича ми на скулптура със лира.
Морето неразумно  обич лее
към оня бряг. И сякаш ме разбира.

Че  сол е любовта ми. Във солница
събирам по кристалче от вълната,
издъхнала в прибоя... С крясък птица
пропъжда есента. А в тишината

на залеза, помръкнал от обида,
пак утрото сънувам. В него ти си
измисленият лъч. И сетне в мида
остава мисълта – солена, чиста...

От този сън единствено сълзата
е изворна и истинска, и моя...
Да можеше да свърне към дланта ти,
да чезне там от чувството, от зноя...

Не можеш... А и аз не се разбирам.
Добра съм. Малко лоша, малко луда.
Разсипеш ли солта, не ще я сбирам
пред погледа на Светлия... Пред Юда...

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??