27 мая 2015 г., 23:37  

Солунските братя

1.1K 0 6

Търкулват се, търкулват се годините

и нижат броеници от смарагд,

и всякоя от тях – незабравима,

в историята вдява своя вклад.

 

И днес, ако аз с буквите ви пиша

на кирилица стихове на лист,

те тръгват от божествената ниша,

от Солун бял, до Плиска с княз Борис.

 

От Климент и Наум, от Ангеларий,

книжовното пренесли град по град,

те цялото славянско полушарие

извеждат на спасителния бряг.

 

Пред паметник гранитен с двата братя

венците си поднасяме с поклон.

И няма днес оръжие по-свято

от буквите, във всеки храм и дом.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И няма днес оръжие по-свято
    от буквите, във всеки храм и дом."
    Много хубаво си го казал, но все по- често срещам маймуница за съжаление.
    Поздрави за стиха.
  • Поздравления и от мен!
  • Хубаво е да го помним...
  • Поздрав за чудесната тема,която докосва всяко българско сърце!
    Благодаря за хубавата творба! Ведър ден!
  • Поздравления, преди дни изникна в
    Плиска още един величествен паметник на
    великите братя Кирил и Методий и техните букви,
    издялани от арменски камък.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...