4 окт. 2013 г., 19:58

Сонет 1

585 0 1

Крилато вдъхновение, дето проиграваш със смъртта,

сенките твой обвити в тъжен плач не летят - счупено е тяхното крило.

Но ето те пред мен, обвито в жестока красота,

сравнима само с черна роза. А докосна ли бодливото стъбло,

в яростни пламъци пламнали изгарят нашите сърца.

Погледът е нашето спасение.Ала в мига единствен пак от самотата ме боли.

Но, нека да боли, щом спасение ме чака, нека в нежна ласка се докосват нашите лица.

Аз долавям обичта, долавяш я и ти - тогава мое вдъхновение бъди.

Допир с допир, но защо сме тъй далеч един от друг?

Защо е мрак и тъмнина да се лутат бездомните души

като прекрасен, но тъжен, нечут звук,

вечно ще вали дъжд от нашите безброй сълзи.

И когато с протегната ръка чакайки пред мен си ти,

в сенки аз ще я държа, знаейки, че любов не ми принадлежи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Г-н но нейм Г-н но нейм Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошло, безименно нещо
    Хвърли едно око тук, това не е шега работа http://rechnik.info/%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...