Крилато вдъхновение, дето проиграваш със смъртта,
сенките твой обвити в тъжен плач не летят - счупено е тяхното крило.
Но ето те пред мен, обвито в жестока красота,
сравнима само с черна роза. А докосна ли бодливото стъбло,
в яростни пламъци пламнали изгарят нашите сърца.
Погледът е нашето спасение.Ала в мига единствен пак от самотата ме боли.
Но, нека да боли, щом спасение ме чака, нека в нежна ласка се докосват нашите лица.
Аз долавям обичта, долавяш я и ти - тогава мое вдъхновение бъди.
Допир с допир, но защо сме тъй далеч един от друг?
Защо е мрак и тъмнина да се лутат бездомните души
като прекрасен, но тъжен, нечут звук,
вечно ще вали дъжд от нашите безброй сълзи. ...